Христилия Кулева
ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ МИХАИЛ
ПОПОВ САВОВ
Името на България често се споменава с уважение и почит
от европейската и световната общественост и заради военните подвизи на
българите. Един от хората, допринесли изключително много за развитието на
военното дело в следосвобожденска България, е Михаил Савов. Той е роден на 14
ноември 1857 г. в Ески Заара, днес Стара Загора. Учи в Хасково, Пловдив,
Априловската гимназия в Габрово и Галатасарайския лицей в Цариград (1876 г.).
Завършва Военното училище в София с първия т.нар. генералски випуск през 1879 г.
и е произведен в чин подпоручик. На 9.07.1881 г. е произведен в чин поручик и
продължава образованието си в Генералщабната академия в Санкт Петербург
(1881-1885). След завръщането си в България, М. Савов е назначен на служба в
милицията на Източна Румелия. По време на Сръбско-българската война е командир
на левия фланг в Сливнишката битка. На 9.09.1885 г. е произведен в чин капитан,
и със Заповед №4 от същия ден на княз Александър I Батенберг, е назначен за
адютант по строевата част на армията.
След Съединението на
Княжество България и Източна Румелия капитан М. Савов взема участие в
отразяването на сръбското шествие като командир на левия фланг в битката при
Сливница. На първия ден на битката (5.11.1885), отразява атаките на сръбската
Дринска дивизия (командва южния сектор на станишките позиции край Алдомировци)
срещу укрепленията около Алдомировци и
Братушково, с което печели време за пристигане на подкрепленията от Южна
България. Притиснат от по-многочислен противник, М. Савов отказва да изпълни
заповедта на командира на Западния корпус да отстъпи и спомага (7.11.1885) за
разгрома на Моравската дивизия в боя при Гургулят. Участва и в боевете при
овладяването на Пирот. Награден е с орден „За Храброст“ III степен.
През 1886 г. капитан М.
Савов е член на комисията за уточняване на българо-турската граница в Родопите
и служи в щаба на военния министър. Бил е началник-щаб на Пловдивската бригада,
когато избухва Деветоавгустовския преврат и като такъв подкрепя командващия
бригадата подполковник Сава Муткуров в организирането на верните на княз
Александър войски от провинцията за поход към София, който води до бягството на
детронаторите. След установяването на Регентството той е военен комендант и
фактически управител на Пловдив. Кап. М. Савов пресича дейността на местната
русофилска опозиция. През 1886-1887 г. е помощник на военния министър, а на
17.04.1887 е произведен в чин майор и служи в Генералщабното ведомство като
офицер от ГЩ при V пехотна бригада.
През 1888 г. М. Савов
става почетен флигеладютант на княз Фердинанд I. На 16.02.1891 година оглавява
за първи път Министерството на войната в кабинета на Стефан Стамболов, а на
2,08.1891 г. е произведен в чин подполковник. Именно реформите, които М. Савов
извършва в българската армия, дават основание на мнозина да го определят като
първостроителя на българската войска. Под негово ръководство се разработва
първият истински закон за изграждане на армията, основан на дивизионната
структура – Закон за устройство на въоръжените сили.
Михаил Савов е женен за
Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстатиев Гешов. Семейството попада в
центъра на шумен публичен скандал, след като на 11.03.1894 година Мария
Милкова, сестра на Смарайда и съпруга на капитан Тодор Матров, обвинява
министър-председателя Стефан Стамболов в любовна връзка със самата нея и със
съпругата на Савов. Михаил Савов реагира изключително остро и се опитва да
организира дуел със Стамболов, в резултат на което е отстранен от
правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу Стамболов, особено
в офицерските среди. Скандалът продължава и след развода на Савов, включително
с публикуване на частна кореспонденция във вестниците, и става повод Стамболов
на няколко пъти да подава оставката си, която в крайна сметка е приета от княз
Фердинанд на 20.05.1894 г.
През 1894 година М. Савов
е уволнен от армията. Като македонски българин (родословието му от Дебър) през
1896 той оглавява за кратко Пловдивското дружество на македоно-обринската
организация. На следващата година е възстановен на военна служба. На 1.01.1899
е произведен в полковник, от началото на 1904 е генерал-майор, а при повторното
си уволнение четири години по-късно е произведен в чин генерал-лейтенант. От
1897 до 1903 г. е началник на Военното училище. През 1903 отново става военен
министър и този път задържа поста в пет последователни правителства (кабинетите
на Стоян Данев, Рачо Петров, Димитър Петков, Димитър Станчов и Петър Гудев). В
този период ръководи военната реформа, която се състои в числено увеличение и
мащабно превъоръжаване на армията, и подготвя страната за решителната роля през
Балканската война. Замесен в злоупотреби при доставката на оръжие (аферата
„Шарл-Жан“), в средата на 1907 г. Савов е принуден да подаде оставка от
правителството и да се защитава в съда. На 30.10.1908 г. за втори път напуска
армията.
След започването на
Балканската война през 1912 г., въпреки корупционните скандали и политическите
различия с тогавашното правителство, генерал Савов отново е възстановен на
служба, като е назначен на новосъздадения пост – „помощник на
главнокомандващия“ (това е цар Фердинанд I). Това става, защото според
министър-председателя Иван Гешов той е сред водещите български специалисти във
военното дело, а след началото на войната председателят на парламента Стоян
Данев го определя не само като полезен, но и като „неизбежен“.
Привърженик на идеята за
завземане на Цариград, след победите при Лозенгред и Бунархисар убеждава
Фердинанд и получава от него пълномощия да нареди атаката на турските
укрепления при Чаталджа. Савов издава заповедта за Чаталджанската операция без
да уведоми правителството, което в същото време приготвя отговор на турското
предложение за примирие. Операцията се проваля заради епидемия от холера,
лошото разузнаване и недостига на тежка артилерия. Неуспехът отлага сключването
на примирие и прави османската дипломация по-неотстъпчива в последвалите
преговори за мир.
В съгласие с цар
Фердинанд, но без знанието на кабинета Данев, на 15.06.1913 година генерал
Савов нарежда нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония.
Замислено като демонстрация на сила и опит за изтикване на бившите съюзници от
спорните територии преди арбитража на руския император, нападението от 16-17
юни (стар стил) прераства в пълномащабна война, която приключва месец по-късно
с поражение на България.
Под натиска на
правителството и против волята на Фердинанд на 18.06.1913 г. ген. Савов нарежда
спиране на настъплението, вследствие на което IV армия губи инициативата в
битката на р. Брегалница. По тази причина два дни по-късно по заповед на царя
той е уволнен от поста помощник-главнокомандващ. Въпреки това, с влошаването на
положението на фронта след боевете при Дренак, Кукуш и Дойран Фердинанд отново
търси съвет от него. На съвещание в София с други висши военни на 26.06.1913 г.
Савов се противопоставя на намеренията на новия помощник-главнокомандващ,
генерал Радко Димитриев, за изтегляне на войските от Македония на Конявската
планина като предлага контранастъпление срещу гърците в поречието на Струма.
Два дни по-късно получава ново назначение в Действащата армия – командващ на
съединените IV и V армия, които заемат фронта срещу сърбите от Милевската по
Осоговската до Голак планина. На новата си длъжност в първите дни на юли ген.
Савов ръководи освобождението на Босилеград, защитата на връх Голеш и боевете
за Баньо чука, Повиен и Гърляни. Към 9.07.1913 г. големи сръбски сили се
съсредоточават в направление към Радомир, а гърците напредват успешно покрай
Струма към Горна Джумая (днес Благоевград). Въпреки заплахата за обхващане на
поверените му армии от противника, Савов убеждава Главното командване да не
нарежда отстъпление, а да организира удар във фланг на гръцката армия. На
14.07.1913 г. получава лично ръководството на операцията заедно с II армия,
която е присъединена към подчинената му групировка. В резултат на Кресненското
сражение Гърция е принудена да поиска примирие.
След войната Савов е
отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд.
През следващите години
Михаил Савов живее във Франция. След Първата световна война е пълномощен
министър във Франция (1920-1923) и за Белгия (1922-1923).
Умира на 21.07.1928 г. в
Сен Валие дьо Тией, Франция. По негово желание той е погребан в Софийските
гробища и единствено неговият гроб гледа на запад, към Македония. И посмъртно
на ген. М. Савов, дал заповедта през 1913 г. нашите войски да обявят конфликт
със Сърбия и Гърция, му тежи тази фатална грешка, довела до загубата на
обичната му Македония.
Своенравен, много пъти
уволняван, но отново възстановяван заради изключителните му качества на военен
командир, ген. Савов остава завинаги в историята. Носител е на всички големи
военни отличия.
„За изключително големите
му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции
през Балканската война и за проявеното новаторство и военно майсторство“ на
20.12.2012 г. генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден
„Стара планина“ I степен с мечове.
Част от архивите му се
съхраняват във фонд №20 на Българския исторически архив в Националната
библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Послание на автора
Помни миналото, бори се за бъдещето, но не забравяй -
живееш в настоящето. Прави го по-добро!
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар