Римски амфитеатър в Оранж, Франция

The Roman theatre in Orange in 4K

Нова традиция – Месец на…

 

Фондация ВИА предлага създаването на една нова традиция: всеки месец да бъде посветена на определена група хора.

Ето едно възможно решение на идеята.

 

Януари – месец на децата

Февруари – месец на съседните народи

Март – месец на далечните народи

Април – месец на учените

Май – месец на тружениците

Юни – месец на откривателите

Юли – месец на влюбените

Август – месец на силните

Септември – месец на верните

Октомври – месец на истинските

Ноември – месец на забравените

Декември – месец на вярващите

 

Естествено, необходимо е едно колкото се може по-широко обсъждане на предложението. Готови сме да осигурим трибуна за една такава дискусия.

Вероятно за едно добро и общоприето разпределение на месеците ще е нужно доста време, години. Фондация ВИА и дотогава ще отделя според възможностите внимание на актуалните теми.

 

* * *

 

ВЗЕ-Фото 2024 – Първата

 

Едва 9 дни след обявяването на конкурса и 99 дена преди крайния срок получихме първата снимка.

 

Надявам се, че повечето от читателите ще се съгласят: чудесна снимка, с въздействащо настроение.

Днимката е на Svetta_ge от Плевен, която по собствена преценка е фотограф-аматьор, но от дълги години прави снимки и участва във фотоконкурси.

Личното ѝ послание е: „Пазете прекрасното!“

Благодарим за участието!

 

За конкурса

 

* * *

 

Фотоконкурс Варненска Златна Есен 2024

 

Фондация ВИА – За живото изкуство обявява

Фотоконкурс

на тема

Варненска Златна Есен 2024

На конкурса може да се яви всеки, навършил 18 години, независимо от гражданство и местоживеене, който приема условията на конкурса.

Конкурсът има три категории: Варна, море, есен.

В конкурса може да се участва с по едно фота в дадена категория, не е задължително участието във всички категории.

Фотокартините се изпращат в обичайни електронни формата, в качество, позволявощо отпечатването на качествен постер.

Участникът декларира, че изпратените фотоснимки са правени от него, не са манипулирани с програми и трети лица нямат права над тях.

Фотоснимките не могат да съдържат разпознаваеми лица на хора, текстове, търговски марки и символи, не могат да съдържат елементи, които нарушават законите или обществения морал.

Краен срок за явяване е15 януари 2025.

Явяването става чрез попълването на на специален формуляр на следния адрес:

https://bit.ly/vze2024foto

Участието в конкурса е безплатно.

Участникът декларира информативно, без ангажимент готовността си да поеме разходите по отпечатването на постер от произведението му при подбор за публична изложба.

Резултатите на конкурса ще бъдат обявени в март 2025.

Авторите на одобрени фотографии получават диплома и сборник Варненска Златна Есен, а отличените предложение за откупуване или друго оползотворяване.

За контакт:

vze2024foto@apeva.art

Варна, 30 септември 2024

* * *

 

Лауреати на ВИА за Варна 2024 – Арх. Димитър Стефанов

 

Отличени с наградата ВИА за Варна 2024

Арх. Димитър Стефанов

 

 

Арх. Димитър Стефанов става лауреат на наградата за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна.

 

 

Ето богатият професионален  път на арх. Димитър Стефанов, както той е пулично известен.

 

Арх. Димитър Стефанов е завършил архитектура във Висш Институт по Архитектура и Строителство (ВИАС-София,България) през 1980г. Създател на фирма „Юнион Корект“ООД, дългогодишен управител и основен проектант. Деец и радетел за архитектурата, градоустройството и културата на град Варна. През годините е бил председател или член на управителните съвети на САБ и КСБ .Член на експертните съвети по архитектура, градоустройство и култура към Община Варна. Лауреат на множество награди, сред които и „Сграда на годината 2002“, награда „Варна“ за 1999 г. и 2003 г.

Роден е на 12 януаре 1955 в Търговище, където през1973 завършва Математическата гимназия със златен медал.

1975-1980 г. ВИАС –София. Специалност – архитектура

1980-1988 г. – работи в Териториална проектантска организация – Варна

1985-1986 г. – завършва Школата за високо архитектурно майсторство към Международната архитектурна академия.

1988-1990 г. – работи във Интерпроект– Варна, филиал на МАА

От 1990-2008-год.съдружник и управител на Юнион корект ООД

От 2008 год. до настоящия момент съдружник и управител на ЮНИОН КОРЕКТ ВАРНА ООД

Арх. Димитър Стефанов е автор и ръководител колектив разработил множество обекти на територията на Община Варна в областта на:

·        Градоустройството

·        Обществените сгради

·        Производствените сгради

·        Жилищните сгради

·        Курортното строителство

·        Опазването на архитектурното наследство

·        Архитектурна теория и критика

Носител на редица отличия:

• Почетен диплом и плакет “Кольо Фичето”за 1986 год. на списание “Архитектура”- отличие в конкурса за проект с новаторски идеи на САБ,

• Награда “ Варна “–за архитектура на Община Варна за 1999 год.

• Награда “ Варна “–за архитектура на Община Варна за 2003 год.

• Награда “Барелеф на Кольо Фичето” на Бългаска строителна камара /БСК/ – Варна в чест на 200 год. от рождението на Уста Кольо Фичето

• Награда на САБ за жилищни сгради в арх.салон – Варна 2001 год.

• Награда на в-к „Строителство-градът” за сграда на 2002 год. в категорията за хотелски сгради за хотел „Ривиера бийч” – ВК”Ривиера”.

• Награда на КАБ – архитектурен салон Варна – 2006 год за обемно градоустр. решение на жил.група „Бяла бийч” – гр.Бяла север.

• Награда на дирекция култура и духовно развитие на Община Варна – архитектурен салон Варна -2009 год. за обект Търговски дом и кметство р-н Аспарухово Варна.

ВИА ЗА ВАРНА 2024

* * *

 

Лауреати на ВИА за Варна 2024 – Радио Варна

Отличени с наградата ВИА за Варна 2024

Радио Варна

 

  

Радио Варна става лауреат на наградата за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна.

Ето богатия летопис на Радио Варна, както накратко е представен в Уикипедия

 

През 1933 година Димитър Кулев, тогава ученик във Варненската мъжка гимназия, сглобява заедно с учителя си по физика два любителски радиопредавателя, с по-силния от които на 6 януари 1934 г. излъчва на живо изпълнение на хор „Морски звуци“.

На 25 май 1933 г. като секция към Съюз „Родно радио“ се учредява „Радиоклуб Варна“. Първото пробно живо радиопредаване от Варна е осъществено на 6 януари 1934 г. на средни вълни с честота 1276 kHz. На 19 юли 1934 г. Министерството на ЖПТТ разрешава строеж на радиостанция и през септември 1934 г. започват пробните изпитания на Радио „Варна“. Излъчени са различни по продължителност емисии, които съдържат: Български народни песни – соло, класическа музика – вокал и цигулка, грамофонни плочи с оперна музика и новини.

За рождена дата на радиото се смята 9 декември 1934 година, когато е излъчен концерт от варненската зала „Съединение“, който е първото предаване на средни вълни в Северна и Североизточна България.

Вестник „Черно море“ отпечатва програмата на Радио „Варна“ за неделя, 2 декември 1934 г.:

 

9 ч. – Предаване на църковната служба от Катедралната църква;

11 ч. – Концертъ на Катедралния хоръ;

11 ч. и 30 м. – Соло чело съ съпроводъ на пиано – изп. А. Коенъ;

12 ч. – Соло пение съ съпроводъ на пиано, пее г-ца Линка Сокерова;

1 ч. сл. об. – Камерна музика;

5 ч. сл. об. – Концертъ на духовата музика на 8-а пех. д-на,

I. Д. Христовъ – Тутраканска епопея,

II. Сарасатъ – Николовъ – Андалуски романсъ,

III. Георгиевъ – Делчо Войвода – народна китка.

 

На 9 декември 1934 г. в 10:30 ч. с освещаване и тържествен 5-часов концерт в зала „Съединение“ се отбелязва официалното откриване на Радио „Варна“. Концертът е излъчен в ефир, както на вълните на варненското радио, така и от Родно Радио – „София“. От началото на 1935 г. редовните програми се излъчват обикновено от 11:30 до 13:30 ч. от 19:00 до 22:00 ч. На 7 януари 1935 г. Варненската телефонна станция отделя една линия за връзка със София, така че варненският предавател да може да излъчва столичното радио, след края на собствените програми.

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. В следващите месеци е избран нов Управителен съвет на Радио „Варна“. В началото на 1936 г. е инсталиран нов, по-силен радиопредавател унгарско производство „Стандарт“ с мощност 2 kW. Този предавател, както и вретеновидната антена „Телефункен“, представляваща 78-метрова желязо-решетъчна конструкция с общо тегло 12 тона, са разположени на около 6 км. от центъра на града, на разклона на шосетата Варна-Шумен и Варна-Добрич. С новия предавател Радио „Варна“ се приема добре не само в града, но и в една доста по-обширна територия – в Добричко, Вълчи дол, Шумен, Попово, Свищов, Севлиево, Габрово, Созопол, Горна Оряховица, Ямбол, Тетевен, София и дори във Видин. Вече държавното Радио „Варна“ започва излъчване на 21 май 1936 г. на честота 1195 kHz, като част от първата българска национална радиомрежа.

На 23 май 1936 г. вестник „Черно море“ публикува 5-часовата програма на Радио „Варна“:

 

11:30 ч. – Народна музика (на живо);

11:45 ч. – Народна музика (плочи);

12:00 ч. – Симфоничен концерт (плочи);

12:25 ч. – Танцова музика (плочи);

14:00 ч. – Край на предиобедната програма.

 

След паузата:

 

19:30 ч. – Народна музика;

19:40 ч. – Популярен концерт;

20:00 ч. – Сказка;

20:10 ч. – Музикално-образователно предаване;

21:10 ч. – Лека музика;

22:00 ч. – Край на вечерната програмата.

 

На 12 юни 1936 г. Радио „Варна“ обявява ежеседмично прослушване на всички лица, желаещи да участват в програмата по предаванията, като приоритет имат изпълнители на народни песни. През 30-те и началото на 40-те години Радио „Варна“ става важна част от културния живот на варненци. Появяват се първите музикално-образователни предавания, специализирани предавания за селото, за децата, морско предаване, а на 26 декември 1938 г. е предадена и първата българска радиопиеса – „Крилата помощ“. От 16 септември 1940 г. се излъчват и специализирани предавания, посветени на Добруджа.

От 1 юли 1936 г. Радио „Варна“ предава на 3 езика – български, френски и немски. Новините, постъпващи от БТА, се превеждат и излъчват в рубриката „Новини и съобщения“. Най-образованите личности на Варна четат своите сказки на френски, немски, чешки и полски език. През май 1944 г., поради опасения от бомбардировки, екипът е евакуиран в село Игнатиево. На 8 септември същата година, съветски войски влизат в град Варна и е наложено предавателят да ретранслира програмата на Радио „Москва“.

През 1947 г. започват предавания на турски език, които през 1959 г. преминат към Радио „София“. В периода 1949-1956 г. Радио „Варна“ е преименувано на Радио „Сталин“, както и град Варна е преименуван. През 1949 г., заради новопостроеното летище, предавателят и антената са преместени в квартал Рупи, в района на стадион "Юрий Гагарин". През 1953 г. мощността на предавателя е увеличена на 10 kW, а честотата на излъчване е 1124 kHz.

През 1955 г. започва работа нов радиопредавателен център в местността Боровец. Там са монтирани един предавател, излъчващ на средни вълни – „Тесла“, с мощност 30 kW и един късовълнов предавател, също „Тесла“ с мощност 18/30 kW. През 1959 г. са добавени още два предавателя, излъчващи на къси вълни, с мощност по 80 kW – за радиовръзки и специални предавания. Впоследствие тяхната мощност е увеличена до 150 kW. През 60-те години е построен новият стадион "Юрий Гагарин", което налага преместването на 10-киловатовия средновълнов предавател в радиопредавателния център в Боровец.

С изграждането на курортните комплекси „Дружба“ и „Златни пясъци“ започват и специализираните програми за чуждестранните гости по българското черноморско крайбрежие. Те стартират през 1961 г., като през първата година се излъчват от стария двукиловатов предавател Стандарт, настроен да работи на друга честота. Програмата е чисто информационна, с продължителност един час и се изготвя от служители на „Балкантурист“. През 1962 г. програмите вече се изготвят професионално в студиото на Радио „Варна“ и се излъчват от предавател „Тесла“ с мощност 30 kW, в местността Боровец. Чрез същия предавател се излъчва и кратка сутрешна програма на турски език от Радио „София“.

През юни, юли и август 1965 г. в обедните часове се предават прогноза за времето и кратки съобщения на руски и немски език. От 1 юни 1966 г. в Радио „Варна“ езиковите редакции стават 6 – руска, английска, френска, немска, полска и чешка. В следващите години за кратко си излъчват и програми на унгарски и словашки език. Всяка година централната редакция подготвя нови, интересни комуникативни материали, чрез които чуждестранните летовници да се запознават с историята, природните забележителности, бита, социалното дело и културата на България. Програмната схема включва новини от 8:00 до 9:00 ч., с музикален интервал между отделните езици, публицистичен материал за важни туристически обекти от 9:00 до 10:00 ч., „Музикална палитра“ – на всички езици, осведомителен бюлетин на всички езици и поздравителен концерт на един от езиците. Тази програмна схема се допълва с жанра интервю през следващата година, осъществява се от един редактор и шестима преводач-говорители, обхваща периода от май до септември и така продължава до 1971 г. Тогава се въвеждат промени – времетраенето на програмата нараства от 5 на 6 часа, сезонът за излъчване също се удължава и обхваща традиционно ваканционните месеци от началото на май до края на октомври. Информационни бюлетини има на всеки кръгъл час. От 1973 г. се излъчват и телевизионни предавания за летовните по Черноморието. За целта са инсталирани специални предаватели в по-големите черноморски курорти. През 1975 г. чуждите езици към РТЦ „Варна“ получават статут на Главна редакция. Радио- и телевизионните програми на чужди езици на радиото и телевизията във Варна се излъчват до 1989 г.

В края на 60-те и през 70-те години програмата на български език на Радио „Варна“ се подготвя, с малки различия, от редакция „Информация“ и от редакциите „Икономическа“, „Обществено-политическа“, „Културна“, „Морска“, „Музикална“ и „Рекламна“. Дневно се излъчва 6-часова собствена програма с прекъсвания, като през останалото време се препредава Радио „София“. Подготвят се много предавания с регионално и национално значение, които се излъчват в националния ефир от столицата. Основните програмни отрязъци са от 6:00 до 8:00 ч. – на български език, и от 8:00 до 14:00 ч. следва основната част от програмата на чужди езици. В ранните следобедни часове звучат поздравителни концерти или рекламни предавания. Правят се записи и излъчването на програма на български език се възобновява отново в късните следобедни часове – обикновено от 17:00 ч. до обобщителния за деня бюлетин в 19:00 ч., приеман от Радио „София“. Оттам нататък Радио „Варна“ отново предава на чужди езици, като програмното време следва различна за всеки сезон логика.

На 9 септември 1972 г. от звукозаписното студио на Радио „Варна“ се излъчват първите телевизионни предавания, реализирани в град Варна. На 12 април 1973 г. Районната радиостанция „Варна“ и новооткритото телевизионно студио във Варна се обединяват в Радио-телевизионен център „Варна“. Въпреки затрудненията от всякакво естество – техника, хора и сграден фонд, през следващите три години Радио „Варна“ подготвя и излъчва радио- и телевизионни програми на български и чужди езици. През 1977 г. двете медии се разделят като Районна радиостанция „Варна“ и Телевизионен център „Варна“. През 1984 г. за втори път радиото и телевизията във Варна са събрани като РТЦ, но през 1987 г. Радио „Варна“ и РТВЦ „Варна“ отново са отделни институции.

През 1976 г. предавателят „СВ-10“ е подменен с нов, 40-киловатов „СВ-40“, българско производство, излъчващ на нова честота – 774 kHz. През 1990 г. заработва нов средновълнов предавател – 2 х 75 kW, доставен от руската компания „ГСПИ-РТВР“, работещ на сумиране, който излъчва програмите на Радио „Варна“ – на честота 981 kHz и програма „Хоризонт“ – на 774 kHz. От 1997 г. Програма „Хоризонт“ използва стария предавател с мощнст 40 kW, настроен на честота 1143 kHz, а на честота 774 kHz започва излъчване предавателят в Суворово, настоен по-късно на честота 1485 kHz.

От септември 2004 г. Радио „Варна“ отново излъчва на честота 774 kHz с ненасочена кръгова антена и мощност на предавателя от 75 kW.

Започва излъчване на УКВ от началото на 90-те години на 20 век, първоначално на честота 69,41 MHz, освободена от програма „Христо Ботев“, а в следващите години са включени и предавателите в западния УКВ обхват за Варна (103,4 MHz), Бургас (88,5 MHz), Добрич (88,7 MHz), от 2000 г. – за Провадия (88,9 MHz), от 7 май 2005 г. – от Калиакра за Северното Черноморие. През 2009 г. на честотата за Провадия започва излъчване програма „Хоризонт“, а за Радио „Варна“ е отредена нова честота – 105,3 MHz.

През 1996 г. Радио „Варна“ започва собствени предавания на къси вълни с програмата „Здравей, море!“ за българските моряци по целия свят. За излъчването на тази програма е предназначен предавател с мощност 100 kW, използван в миналото за заглушаване на чуждестранните радиостанции. През 1997 г. студиата на Радио „Варна“ са изцяло преоборудвани с нова, модерна техника; програмата става 24-часова, с прекъсвания само за информационните бюлетини на БНР от София.

От 2002 г. радиото излъчва и на живо в интернет.

На 6 април 2010 г. Радио „Варна“ преустановява излъчването на програмата си на средни и къси вълни. Съкращението е част от мерките за оптимизиране на разходите на Българското национално радио. На 31 юли същата година предаванията на средни вълни с честота 774 KHz са възстановени, а на 8 април 2013 г. – окончателно спрени.

От април 2011 г. Радио „Варна“ излъчва в Провадия на честота 105,3 MHz. От септември 2012 г. предавателят излъчва от ТВРС „Рояк“ с по-висока мощост.

Понастоящем програмата на Радио „Варна“ е 24-часова, с разнообразно по тематика и музикално-информационно съдържание, като всеки понеделник излъчва собствена програма по „Хоризонт“ – от 4:05 до 6:00 ч., в предаването „По първи петли“. Радиото разполага с голям професионален звукозаписен студиен комплекс, оборудван с най-нови технологии, в който записват песни и изпълнения певци, хорове и състави.

   

ВИА ЗА ВАРНА 2024

* * *

 

Лауреати на ВИА за Варна 2024 – Драматичен театър Стоян Бъчваров

 

Отличени с наградата ВИА за Варна 2024

Драматичен театър Стоян Бъчваров

 

 

Драматичен театър Стоян Бъчваров става лауреат на наградата за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна.

 

 

Ето богатият летопис на Драматичен театър Стоян Бъчваров, както накратко е представен в Уикипедия

 

Театър е създаден през 1921 г. с решение на Варненския общински съвет като Общински професионален театър. Има една от най-разпознаваемите театрални сгради в България, която е проектирана от архитект Никола Лазаров. Театралната сграда е окончателно завършена през 1932 г. благодарение на доброволната помощ на варненската общественост, набрала средствата чрез фондови марки.

Първото представление на театъра е „Инстинктът“ от А. Кестмекер на 12 март 1921 г. До 29 октомври 1932 г. представленията се играят в ремонтираната зала „Съединение“. В сведение за представленията на театъра за времето от 14 октомври 1938 г. до 28 февруари 1939 год. се упоменава, че постановките са посетени от 68624 зрители, като най-голям интерес е предизвикала постановката „Хан Татар“ от Никола Икономов.

Съгласно Закона за театрите от 1942 г. театърът е одържавен. През 1957 г. по случай 35-годишнината си театъра получава името „Стоян Бъчваров“. От 1976 до 1990 г. към театъра функционира Детско театрално студио с художествен ръководител режисьорът Руслан Райков и художник Д. Райков. От 1992 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е домакин на театралния фестивал „Варненско лято“.

Сградата на Варненския театър е построена по конкурсен проект на архитект Никола Лазаров, участвал и в построяването на Софийския народен театър. На 26 март 1912 г. е положен основния камък. Кметът Иван Церов произнася реч, с която очертава високото културно значение на театъра и насъщната необходимост от градски театър във Варна.

Строежът започва с дарителството на хората от цяла Варна. След ентусиазираното начало и няколко години затишие през 1927 година строителните работи са възстановени. Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева.

При довършването на строежа се правят известни промени: сцената е разширена от двете страни и в дълбочина от арх. Дабко Дабков. Строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов. Сградата е открита на 5 юни 1932 на острия ъгъл на главния градски площад и малка странична улица. Залата е в класическата форма на подкова, с ложи около сцената и два балкона. Влизането е от ъгъла през елипсовиден вестибюл, като над него в същата форма е представителното фоайе.

Зданието завършва с мансарден покрив, овален купол над фоайето и четири малки купола в ъглите над стълбищните коридори.

Общинското управление в града ангажира известния столичен български артист Стоян Бъчваров да устрои общинска трупа, поддържана и субсидирана изключително от общината. Той привлича актьорите Н. Гандев, П. Димитров, А. Тодоров, А. Темелков, Щ. Попов, Н. Бъчварова, Ив. Гюндеров, М. Димитрова, Ст. Гандева, Ем. Попова, М. Атанасова-Ерато, М. Николова, а след това и Вл. Трендафилов, Ив. Янев, В. Ушева, Хр. Динев. През 1921 – 1941 г. в театъра работят актьорите Е. Хранова, Н. Икономов, П. Икономова, Пр. Петров, Н. Станиславска, Идеал Петров, Ж. Мандаджиев, Я. Михов. След 1941 г. към театъра се присъединяват Ив. Янев, Хр. Динев, Н. Станиславска, А. Феликсова, В. Гачева, Ц. Кандов, Л. Шиварова, К. Чукова, П. Слабаков, К. Динева, Д. Ганева и др.

През изминалите повече от сто години, независимо от превратностите на историята политическите борби, театърът се отплаща с богат разнообразен репертоар и вдъхновена, всеотдайна работа в служба на гражданите и гостите на града.

 

ВИА ЗА ВАРНА 2024

* * *