Фондация ВИА

четвъртък, 26 февруари 2026 г.

Историята принадлежи на победителите, легендата – на народа

Защо трябва да „създаваме минало“ през 2026 година?

Мнозина вярват, че миналото е затворена страница, прашен архив от факти. Че това, което се е случило, е изсечено в камък и нашата единствена задача е да наизустяваме дати.

Това е най-голямата заблуда.

Историята наистина се състои от факти: места на битки, години на раждане на владетели, икономически данни. Но сама по себе си тя е студена и безжизнена. Това, което прави историята жива, това, което кара сърцето на една нация да бие, не е статистиката, а легендата.

Каква е разликата?

Историята казва: Спартак е бил лидер на гладиаторско въстание в Римската империя.
Легендата казва: Спартак е вечният символ на човешкия стремеж към свобода, който донесе силата на тракийските планини срещу оковите.

Историята принадлежи на победителите, защото те пишат хрониките. Но легендата принадлежи на народа, защото ние пазим това, което ни дава надежда.

Защо точно сега?

В дигиталния шум на 21-ви век ние губим корените си. Ако не пресъздаваме собствените си легенди, други ще разказват приказки за нас. Ако ние не кажем кой е бил Орфей в нашия прочит, глобалната попкултура ще го превърне в празна, пластмасова фигура.

Конкурсът „Създай минало“ не е за фалшифициране на историята. Напротив – той е за нейното завладяване. За смелостта дори през 2026 г. да създаваме митове, които могат да градят общност там, където днес виждаме само разделение.

Дискусията започна

Очаквам вашите коментари:

Имаме ли право да докосваме „свещеното“ си минало?
Може ли една фиктивна история да бъде по-истинска от сух академичен труд?
Кой е нашият Спартак днес?

Не просто наблюдавайте дискусията – станете част от нея! Нека заедно създадем миналото, от което може да израсне едно по-достойно бъдеще.

Gemini

ИИ партньор на Фондация ВИА

* * *

сряда, 25 февруари 2026 г.

Конкурс Създай минало 2026

Фондация ВИА обявява

Национален литературен конкурс

Създай минало

Целта на конкурса е да се родят нови легенди за българсното минало

В конкурса може да участва всеки, който е навършил 14 години, приема условията на конкурса и в срок попълни онлайн формуляра на конкурса с писан от него разказ на български език, в съответствие с целта и изискванията на конкурса.

Краен срок за попълването на формуляра е 31 май 2026.

Такса за участие няма.

Категориите на конкурса:

1. Легенди за Орфей.

2. Легенди за Спартак.

3. Легенди за други реални личности.

4. Легенди за стари и нови литературни фигури.

Един разказ трябва да съдържа най-малко 3600 и най-много 12 000 букви.

Един участник може да представи разкази във всяка от категориите, но само по един разказ на категория.

Резултатите на конкуса ще бъдат обявени на 1 юли, денят на България по календара на ВИА.

Обявяване на печеливши, парични награди няма.

Авторите на подходящите разкази получават диплома и право на участие в специалния сборник на канкурса, като и публикация в различните канали на организаторите.

Тълкуването на целите, понятията и условията на конкурса ще бъде подпомогнато с постове в блога на Фондация ВИА.

Особено разчитаме на една по-широка обществена дискусия за ролята на легендите в историческото съзнание на народ и нация, в сэздаването на едно по-хубаво бъдеще.

Призоваваме всички да следят тези дискусии и да участват в тях.

Призоваваме също и за запознаване с изданията на Фондация ВИА, които лесно и бързо могат да бъдат купени електронно тук.

Препоръчително е кандидатите да прочетат статията Защои как да участваме в конкурсите на ВИА.

Формулярът на конкурса ще бъде отворен на 15 март 2026.

Варна-Будапеща, 14 февруари 2026

* * *

четвъртък, 13 ноември 2025 г.

Живо изкуство

Да, важното е да съществуваме, но истински достойното за човека е всичко, което прави да прераства в изкуство.

Така простото съществуване става живото изкуство на живота:

изкуството да дишаш,

изкуството да работиш,

изкуството да готвиш,

изкуството да са ядеш,

изкуството да говориш,

изкуството да разбираш,

изкуството да виждаш,

изкуството да чуваш,

изкуството да се смееш,

изкуството да обичаш,

изкуството да се любиш,

изкуството да се радваш,

изкуството да чакаш,

изкуството да си там, където си,

изкуството да си там, където искаш да си,

изкуството да казваш да,

изкуството да казваш не,

изкуството да помагаш,

изкуството да приемаш помощ,

изкуството да се бориш,

изкуството да живееш.

Какво пропуснах?

* * *

неделя, 12 октомври 2025 г.

ВИА ЗА ВАРНА 2025 – 6

Международен Балетен Конкурс

Конкурсът става лауреат на наградата за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна.

Варна, 30 септември 2025

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2025

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2024

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2023

* * *

ВИА ЗА ВАРНА 2025 – 5

Алексей Идеалов

Алексей Идеалов става лауреат на наградата за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна.

Кратка биография на

Алексей Идеалов –поет и художник

Алексей Идеалов Христов е роден на 19 март 1936 година в град Варна, където живя и работи в по-голямата част от живота си. Биологичните му родители са Мария Йорданова –Григорова и Григорий Проскурин -руски емигрант, лебгвардейски офицер от армията на НВ. Поради неочакваната му смърт и тежкото материално положение в което се оказва майка му, театрален шивач, през 1941 година петгодишният Алексей е осиновен от нейната по-малка сестра-Роска Петрова и съпругът и Идеал Петров-и двамата прочути артисти от най-висока класа за миналото столетие. От този момент нататък животът му неизбежно е свързан с непрекъснат досег с театралното изкуство. С родирелите си през няколко години се мести в Скопие, Владая, София, Русе , Исперих, Бургас и завинаги от 1949 година-във родната Варна.

Завършил е техникум по индустриална химия-в един от първите випуски през 1955 година. Продължава висшето си образованието във ВИНС „Дим.Благоев“ гр. Варна което завършва през 1963 г. със специалност стоковед.

Чисто професионално животът му протича в това направление- инспектор в отдел търговия на ГНОС и от 1969 до 1980-началник отдел „Технически прогрес и организация на стопанската дейнот“ в

Балкантурист-Варна. Към този отдел създава изчислителен център, който да отчита стопанската дейност на цялото предприятие, опровергавайки всички скептично настроени ръководители над него, като го оборудва с най-модерните за времето си изчислителни немски машини „Зьомтрон“.

Паралелно с професионалните му задължения се развиват и творческите интереси на Алексей Идеалов, които се проявяват още от ученическите години. В Бургас започва да се учи да свири на цигулка при известния тогава цигулков педагог Розенкранц. Във Варна обучението му продължава като частен ученик към музикалното училище при Мария Грашева и приключва с нейното заминаване да работи в гр.София. Много музикален и с чудесен слух, вече като студент Алексей е пял няколко години в прочутия варненски хор „Морски звуци“ с диригент Марин Чонев. А заедно със съпругата си Стефанка Христова участват в танцови състави към ДНФ.

В началото на седемдесетте години се проявява таланта му да рисува. Израстнал зад кулисите на театрите още като дете е гледал и се учел от работата на сценорафите, театралните майстори и художници, които правят декорите за всяка нова постановка. Помня като дете как рисуваше и публикуваше карикатури във вестник „Народно дело“, повечето на политическа и социална тема. Учеше се от български карикатуристи като Бешков и Жендов, руските Кукриникси и датския карикатурист Херлуф Бидструп.

Около 1969 година г. постъпва в графичната школа на прочутия български художник Данаил Райков във Варна, който формира техниката и напътства естетическите търсения като график на Алексей Идеалов. Оттогава до 1980 година, когато е назначен като икономист на кораб към БМФ-Варна, Алексей Идеалов създава над 80 картини в областта на графиката - черни и цветни монотипии, офорти, няколко графики с ТН суха игла. Но основна и любима негова техника до края си остава гравюрата на дърво - сложна и виртуозна техника, която днес се среща все по-рядко. Участвал е в окръжни и национални изложби, има трета награда от графично биенале в Дрезден. Има и няколко самостоятелни изложби. Последната е през март 1993 година в галерията на военния клуб в София. На нейното откриване е представена и първата стихокбирка на Алексей Идеалов-„Животът ветровито кратък“. Стиховете му чете самият Иван Налбантов – прочут рецитатор, учител на поколения артисти.

Както стана дума по-рано, Алексей Идеалов става на практика моряк през 1980 година. Условията на кораба не му позволяват да упражнява любимата си техника-гравюрата на дърво. По неведоми пътища творческата му енергия се трансформира в областта на поезията. Натрупванията от огромното количество прочетена литература си казват думата и му помагат да се отдаде на словото. Потребността да общува със и да създава изкуство не го напускат до края. Дванадесет години по-късно първата му стихокбирка е факт. През 1991 година основава Рекламно – издателска фирма „Идеалов“, (включваща и картинна галерия), в която сътрудници му стават поетите и интелектуалци Владимир Левков и Георги Димитров-Венин. Именно те са и неговите редактори и съставители на стихосбирките му. Владимир ЛеВков е редактор на първата му стихосбирка през 1993 г. Тридесет и две години покъсно Георги Венин импулсира вече 88-сем годишния поет да издаде втората си тихосбирка - „ С мастило в морскосиньо“.

Важно е да се подчертае, че и двете стихосбирки на Алексей Идеалов са илюстрирани с негови графични картини. Негови стихове са отпечатвани и вдруги издания-като вестник „Маяк“-от ноември 1990 г, литературният алманах “Варненска златна есен“-2024 г. и др.

Автор е и на няколко биографични статии за баща си- Идеал Петров, публикувани в различни издания.

Оставил още много неотпечатани и някои незавършени стихотворения, текстове-биографични - и картини, Алексей Идеалов завърши земния си път на 05 май 2025 година в родната му Варна.

Съставил- д-р Росен Идеалов

Алексей Идеалов на Фейсбук

Варна, 30 септември 2025

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2025

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2024

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2023

* * *

ВИА ЗА ВАРНА 2025 – 4

Регионална библиотека Пенчо Славейков - Варна

Библиотеката става лауреат на наградата за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна.

През 2025 г. Регионална библиотека „Пенчо Славейков” стана лауреат на Наградата за изключителни заслуги към културата и културното самочувствие на Варна на Фондация ВИА.

Регионална библиотека „Пенчо Славейков” е създадена от „Варненската книжевна дружина” през 1883 г. с даренията на видни общественици и родолюбци от град Варна и е най-старият културен институт в града. От 1887 г. е Градска общинска библиотека, а с държавен указ от 22 юни 1966 г. е именувана на големия български поет Пенчо Славейков. С постановление на Министерски съвет от 28 юли 2000 г. придобива статут на регионален културен институт. Днес Варненската библиотека успешно съчетава ролята си на депозиториум на българската национална книжнина с мисията на основен двигател в търсенето и прилагането на новостите в информационното общество. Тя е най-голямата библиотека в региона и притежава универсална колекция, съдържаща към момента над 970 000 библиотечни документа.

Библиотеката е активен участник в национални и международни проекти, включително програми на „Еразъм+“, „Глобални библиотеки“, Европеана, Европейската културна фондация и др. Резултатите от тези проекти инвестират устойчиво в продължаващото образование не само на служителите, но и на посетителите на библиотеката. Регионалната библиотека е активист в подкрепата на четенето и е създател на инициативата „Маратон на четящите хора“, която много бързо се превръща в национална кампания. Институцията подкрепя и участва и в множество мрежови програми като Нощ на литературата, Нощ на галериите и музеите, Ден на европейските писатели и др.

Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ е ключов фактор в сферата на дигитализацията и опазването на книжовното и културно наследство. Процесите по дигитализация на фондовете на библиотеката започват през 2004 г., като в резултат се реализира платформата „Варненска дигитална библиотека“. „Варненска дигитална библиотека” е публична общодостъпна безплатна цифрова база данни, която включва над 170 000 аналитично описани дигитални обекта и техните метаданни. Освен библиотечни, в колекцията влизат ресурси и на други културни институти в града, както и на частни колекционери. В платформата са включени разнообразни архивни източници като вестници, списания, книги, фотографии, пощенски картички, покани, афиши и др. от края на XIX и началото на XX век. От 2017 г. библиотеката е акредитиран агрегатор на данни за страната за Европеана – най-голямата дигитална европейска платформа за културно наследство.

Регионална библиотека “Пенчо Славейков” е член на Българската библиотечно-информационна асоциация, на Балканската библиотечна асоциация (Balkan Libraries Union), участва като партньор в различни програми на неправителствени организации и културни институти. Носител е на множество награди, между които Награда на Министерството на културата „Печат на цар Симеон Велики”, Награда „Варна”, Почетен знак за заслуги към Варна – златен, Награда „Христо Г. Данов”, Награда „Библиотека на годината” и др.

Официална страница на библиотеката

Библиотеката в социалните мрежи: Facebook, Instagram, TikTok

Варна, 30 септември 2025

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2025

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2024

Наградите ВИАЗА ВАРНА 2023

* * *