Помни забравените – от Людмила Данова

 

 

Людмила Данова

 

 Цоньо Калчев

Кой е авторът на текстовете на едни от най-хубавите детски песни „Сладкопойна чучулига“, „Пей ми славейо чудесни“ и други?

Цоньо Калчев е създал едни от най-хубавите детски стихове, превърнати в песни, като ''Сладкопойна чучулига'', например. Той е роден на 13 август 1870 г. в село Джулюница, Горнооряховско в семейство на градинар. Учи в родното си село, Горна Оряховица, Търново, Казанлък, където завършва двегодишните педагогически курсове. Работи като учител в Джулюница от 1891 г. в продължение на 30 г. Читалищен деец. Участник в Балканската и Междусъюзническата война. Сътрудничи от 1893 г. на списанията „Младина”, „Звездица”, „Детска радост”, „Светулка”, „Картинна галерия за деца и юноши”.

Автор на книгите за деца „Детски приятел. Разкази за деца от 9 до 16 години”, „Лятна разходка”, „Песни и картинки” (стихотворения), „Зимни вечери”, „Весело другарче” (разкази и приказки), „Честити дни” (разкази и приказки), „Росни капчици”, „Покрай баба на колело” (народни приказки), „Весела разговорка” (разкази и приказки), „Пълен сборник за детски утра и вечеринки”, „Софрони, епископ врачански”, Посмъртно излизат книгите „Сладкопойна чучулига. Избрани стихове”, „Прозорче към миналото”. Най-известните му стихотворения се превръщат в песни по музика на Панайот Пипков. Бил е близък с Иван Вазов. На Цоньо Калчев дължим честването на 19 февруари за Ден на Васил Левски.

Цоньо Калчев е автор на учебници и учебни помагала. От 1926 г. е парализиран. Известен става с текста на песента „Сладкопойна чучулига”.

Умира на 18 февруари 1942 г.

Неговото творчество е било обект на отричане, колкото и съвършени и човешки да са стиховете му за деца. Както сега има недоволни родители от материала в учебниците, а личното ми мнение е, че може би имат повече основание оттогава и през 1919 година недоволен родител публикува анонимно писмо във вестник ''Воля'' с обвинение, че сборникът стихове на Цоньо Калчев ''Росни капчици'' не е достоен за премия от Министерството на просвещението. Авторът на писмото казва, че децата му се заливат от смях, четейки стиховете, които били глупави. Обвинението в бездарност не е от сега. Сега може би единственото различно е, че протестират родителите срещу текстовете в учебниците, без да намесват децата, както е направил анонимният родител преди 125 години.

Тук е и акцентът ми, може би Цоньо Калчев не е забравен, а просто неговите стихове, превърнати в песни са известни, но малко хора ги свързват с неговото име. Това е характерно за много автори с произведения, които са поели пътя на песенното творчество. И е добре да се припомня името на поета. Както и да не забравяме, че само времето ще покаже кой е наистина стойностен творец, а протести срещу съдържанието на учебниците е имало и ще има.

 

* * *

 

И още няколко българи, които ми изглеждат забравени, а имат значими постижения.

 

Първият български илюзионист

Никола Димитров Коцев, с артистичен псевдоним Ник Дим Кос, е роден в София през 1901 г. Още от 15 годишен се увлича по фокусите, като един от тях става световно известен – „Дамата във въздуха“.

 

Създателят на морската градина в Бургас

Георги Духтев е впечатлил самия цар Фердинанд, който изпраща момчето в елитен австрийски университет. През 1910 г. Георги Духтев печели голям проект за създаването на морска градина в град Бургас. Той внася цветя и храсти от цял свят – Италия, Франция, Ливан, Мадагаскар и други.

 

Откривателят на нивалина

Голямото откритие на професор Димитър Пасков става по време на епидемия от детски паралич в Европа. Той случайно вижда как едно болно момиче, по погрешка изпива чаша с вода, в която е имало блатни кокичета. След време състоянието на детето се подобрило и професорът започнал със своите опити. Той извлякъл галантамин от листата на блатното кокиче и е кръстил новото лекарство „нивалин“.

 

Първият български ядрен физик

Елисавета Карамихайлова има повече от 40 научни труда, анализи и множество публикации. Заедно с Мариета Блау тя публикува доста обширен труд за полония и проникването на гама лъчите. Всичко това ѝ спечелва престижна стипендия в университета в Кеймбридж.

 

Използвани материали

Силвия Недкова, ''Площад Славейков''- Преди 100 години: Бездарни учебници обезобразяват крехки детски души.

Елена Исаева, ''10 забравени българи и техните постижения''.

Wikipedia

 

 

Послание на автора

Паметта за личностите, които са спомогнали за развитието на обществото и страната трябва да бъде съхранена и предадена на бъдещите поколения, защото да помниш значи да се гордееш с произход и родина!

 

* * *