Бояна Йорданова
„Моля“, „Благодаря“
Есе
Сред хилядите думи, с които боравим ежедневно, има една
малка, но безкрайно значима думичка- „моля“. Това не е просто учтива форма, нито
банална част от етикета на общуване „Моля“ е дума изпълнена с уважение, смирение,
благодарност, а понякога дори ³отчаяние. Когато произнасяме „моля“ ние протягаме ръка
не физически, а сякаш душевно. Търсим контакт, надяваме се на разбиране, на
подкрепа. Тази дума носи и топлина и крехкост.
Тя е белег на
възпитание, но и на сила, защото човек, който може да помоли, притежава силата
и смелостта да признае, че не е самодостатъчен. В обществото “моля“ е като мост между хората и
без него общуването би било грубо, студено и безлично. Една дума, която тежи толкова много, но често
я изричаме без да се замислим. Тя е знак, че нищо не ни е дадено по право, а е
дар. Има и моменти, в които “моля“ е
изплакана с последни сили, с отчаяна надежда, когато човек е на ръба на
възможностите си, когато всичко изглежда изгубено, “Моля“ е последният вик към света.
Молим за помощ, за прошка, за любов, за разбиране, Тези моменти превръщат
думата в нещо повече от знак на учтивост. Тя се превръща в спасителна нишка, последен
лъч надежда . Но има и друго „моля“, онова,
което не е зов за помощ, а жест на
признателност-отговор на „благодаря“. Казваме
го с усмивка, като знак, че е сторено добро. И в този малък диалог между „благодаря“ и моля“ се крие истинската
хармония между хората. „Моля“ е малката дума, която прави света
по-красив. Тя омекотява грубите ръбове на ежедневието и прави отношенията ни
по-топли. Напомня ни, че всички сме зависими един от друг и, че най- ценните
неща – любовта, разбирането, помощта-не могат да бъдат изискани, а само
поискани с уважение.
Думата „моля“ е вълшебна. Тя е нежна като
шепот или силна като вик. Тя ни учи на смирение, но и на сила-защото само
истински силния човек може да поиска без да заповядва. Вълшебната дума „Благодаря“ Колко сила се крие
в една единствена дума! Колко топлина, уважение и любов могат да бъдат събрани
в седем прости букви-Благодаря!
Понякога я
изричаме небрежно, понякога я забравяме, а друг път осъзнаваме, че именно тя е
променила деня, дори живота ни. Когато
казваме „благодаря“ ние не просто
изразяваме учтивост-ние създаваме връзка, изграждаме мост между себе си и
другия човек. Това е начин да покажем, че виждаме, че ценим, че уважаваме нечие
добро дело, жест или просто присъствие в живота ни. Но благодарността е нещо повече от думи.
Тя е състояние
на духа, усещане, което изпълва сърцето ни и му придава лекота. Истинската благодарност не е механична. Тя се
усеща в погледа, в усмивката, в искреността,
с която я изричаме. Колко пъти се
замисляме за нещата, за които трябва да бъдем благодарни? Често сме толкова
погълнати от проблемите, тревогите и желанията си, че забравяме колко много
вече имаме.
Забравяме да
благодарим за малките неща-за слънцето, което ни събужда сутрин, за въздуха, който
дишаме, за хората, които ни обичат. А именно тези малки неща изграждат голямото
щастие. Има моменти , в които едно “Благодаря“
може да означава повече от хиляди думи, може да излекува болката, да даде сила,
да покаже, че добрината не е напразна. Един учител, който чува „Благодаря“ от своя
ученик, един родител, на който детето каже „благодаря“ за грижите, един приятел, който
разбира , че е ценен-всичко това са мигове, които докосват сърцето. Но най-важното „благодаря“ е това, което казваме на самия
живот. Благодарност за всеки ден, за всяка трудност, за всеки изстрадън успех, за
всичко, което ни прави по-силни, за всеки човек, когото срещаме по пътя си.
Защото когато
изпълним сърцето си с благодарност, започваме да виждаме света с други очи-не
като място пълно с препятствия, а като безкраен дар, който заслужава да бъде
ценен. Затова нека не пестим тази
магическа дума. Нека я казваме по- често на близките си, на приятелите си, на
хората, които правят живота ни по-хубав. Защото „благодаря“ не е просто дума – това е любов,
облечена в букви.
Представяне
на автора
Бояна
Йорданова, преподавател в Детска градина „Аз съм българче“, Варна
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар