Защо е нужна предварителна регистрация?
Предварителна
регистрация е нововъведение въз основа на многогодишен опит. Няколко са
причините за въвеждането и вярваме, че ще си изиграе положителната си роля,
както в интерес ва самите участници, така и вм интерес на конкурса. Не смятаме
за необходимо подробно да представяме аргументите за това решение, молим за
разбиране и доверие. Естествено с благодарност приемаме всеки сигнал за проблем
при ползването на формуляра от всякакво естество.
* * *
Една кратка възхвала на думата „вода“:
Вода, ти си изворът на живота,
ти си майката на всяка твар.
Ти си тихата река, морето бурно,
ти си дъждът, снегът, росата.
Ти си нежната милувка,
ти си силата, която ни крепи.
Ти си чистотата, ти си свежестта,
ти си красотата, която ни вдъхновява.
Вода, ти си нашата същност,
ти си нашето бъдеще, ти си нашето спасение.
За думата на деня
* * *
Море
Есен
Снимки
на Кристина Тотева
Представяне на
фотографа: Започнах да пиша поезия от ранна детска възраст. От сравнително
кратко време пиша и разкази. Имам призови места в конкурси, както за поезия,
така и за проза. Мои творби са избрани да участват в сборници и алманаси.
* * *
Фондация ВИА и
издателство Светът в Промяна (VVMA-Будапеща) обявяват
Шести Национален
Литературен Конкурс
БЪЛГАРСКА АПЕВА
2025
Целта на
конкурса е двойна: популяризирането на поетичния жанр апева и да зарадва
любителите на поезия с една нова, шеста
антология на българската апева.
В конкурса може да участва всеки от България или чужбина със свои собствени
апеви на български език. Непълнолетни могат да участват със съгласие на
родителите си.
Участниците могат да представят най-много 40 апеви или поеми, използващи формата апева, с общо не повече от
200 реда.
Участието в конкурса е без такса.
Участието в антологията е доброволно Редактират се два варианта на
антологията: един печатан и друг в електронна форма, с по-широко участие. Участието
в печатния вариант изисква поръчката на един или повече екземпляри (стойността
на първия е 19 лева, това съдържа и пощенските разходи). Допълнителни
екземпляри мога да се поръчват в неограничен брой на цена 14 лева. При
предварителна поръчка не се начисляват пощенски разходи. Освен това при участие
в печатната антология с повече от четири апеви, има такса от 2 лева за апевите
над този лимит. При участие само в електронния вариант се изисква поръчка за него на стойност 9 лева.
Участниците със стойностни творби ще бъдат публично обявени и отличени с
правото да участват в антологията. Те имат и правото да получат поименно издадена
диплома, която е безплатна за участниците в антологията, а другите дължат 6
лева такса.
Явяването на конкурса изисква предварителна регистрация онлайн на адрес:
Регистрацията не поражда никакви задължения, но само регистрираните ще
получат съобщение за периода и начина на
изпращане на произведенията. За информация: крайният срок за изпращане на
произведенията е 15 април 2025.
Всеки регистрирал се, който не е участвал в предишните антологии на
българската апева, ще получи като подарък (и помощ) една от тях.
Други подробности, вести и отговори на въпроси могат да се намерят тук.
24 февруари 2024
Особено
предлагаме на вниманието на всички интересуващи се статията Защо и как даучастваме в конкурсите на ВИА.
* * *
Варна
Море
Есен
Снимки
на Диляна Георгиева
Представяне на
фотографа: Аз съм майка,
художник-ентусиаст, поет по душа и творец по призвание. Откакто се помня
рисувам с думи и молив, живея в рими, често съм енигма за хората... Създавам
картини в съзнанието си, които пренасям на белия лист или на дигитален носител.
Есента е сред любимите ми сезони, пленява ме с пъстротата си и е последна
глътка въздух преди зимата. Често вдъхновението ме преследва, а аз му давам
поле за изява.
Лично послание на фотографа: Нека дните ни да са цветни като есенните листа, да бъдем щедри като есенните дъждове и като вятъра да носим промяна!
* * *
Варна
Море
Есен
Снимки
на Никълъс Буун
Представяне на
фотографа: Ник Буун е американец, роден в щата Мичиган. От 3 години живее в
Пловдив, България със съпругата, Марина. От 15 години се занимава любителски с
фотография, а от 10-тина години и с дрон-фотография. Обича да снима природни
пейзажи, но и любими хора и приятели. Впечатлява се от красивата природа на
България. Със съпругата си и приятели управляват пикълбол спортен клуб в
Пловдив, активни са в чуждестранната общност в Пловдив, обичат да ходят на
туризъм в Родопите и други планини, както и да пътуват.
* * *
Бояна Йорданова
„Моля“, „Благодаря“
Есе
Сред хилядите думи, с които боравим ежедневно, има една
малка, но безкрайно значима думичка- „моля“. Това не е просто учтива форма, нито
банална част от етикета на общуване „Моля“ е дума изпълнена с уважение, смирение,
благодарност, а понякога дори ³отчаяние. Когато произнасяме „моля“ ние протягаме ръка
не физически, а сякаш душевно. Търсим контакт, надяваме се на разбиране, на
подкрепа. Тази дума носи и топлина и крехкост.
Тя е белег на
възпитание, но и на сила, защото човек, който може да помоли, притежава силата
и смелостта да признае, че не е самодостатъчен. В обществото “моля“ е като мост между хората и
без него общуването би било грубо, студено и безлично. Една дума, която тежи толкова много, но често
я изричаме без да се замислим. Тя е знак, че нищо не ни е дадено по право, а е
дар. Има и моменти, в които “моля“ е
изплакана с последни сили, с отчаяна надежда, когато човек е на ръба на
възможностите си, когато всичко изглежда изгубено, “Моля“ е последният вик към света.
Молим за помощ, за прошка, за любов, за разбиране, Тези моменти превръщат
думата в нещо повече от знак на учтивост. Тя се превръща в спасителна нишка, последен
лъч надежда . Но има и друго „моля“, онова,
което не е зов за помощ, а жест на
признателност-отговор на „благодаря“. Казваме
го с усмивка, като знак, че е сторено добро. И в този малък диалог между „благодаря“ и моля“ се крие истинската
хармония между хората. „Моля“ е малката дума, която прави света
по-красив. Тя омекотява грубите ръбове на ежедневието и прави отношенията ни
по-топли. Напомня ни, че всички сме зависими един от друг и, че най- ценните
неща – любовта, разбирането, помощта-не могат да бъдат изискани, а само
поискани с уважение.
Думата „моля“ е вълшебна. Тя е нежна като
шепот или силна като вик. Тя ни учи на смирение, но и на сила-защото само
истински силния човек може да поиска без да заповядва. Вълшебната дума „Благодаря“ Колко сила се крие
в една единствена дума! Колко топлина, уважение и любов могат да бъдат събрани
в седем прости букви-Благодаря!
Понякога я
изричаме небрежно, понякога я забравяме, а друг път осъзнаваме, че именно тя е
променила деня, дори живота ни. Когато
казваме „благодаря“ ние не просто
изразяваме учтивост-ние създаваме връзка, изграждаме мост между себе си и
другия човек. Това е начин да покажем, че виждаме, че ценим, че уважаваме нечие
добро дело, жест или просто присъствие в живота ни. Но благодарността е нещо повече от думи.
Тя е състояние
на духа, усещане, което изпълва сърцето ни и му придава лекота. Истинската благодарност не е механична. Тя се
усеща в погледа, в усмивката, в искреността,
с която я изричаме. Колко пъти се
замисляме за нещата, за които трябва да бъдем благодарни? Често сме толкова
погълнати от проблемите, тревогите и желанията си, че забравяме колко много
вече имаме.
Забравяме да
благодарим за малките неща-за слънцето, което ни събужда сутрин, за въздуха, който
дишаме, за хората, които ни обичат. А именно тези малки неща изграждат голямото
щастие. Има моменти , в които едно “Благодаря“
може да означава повече от хиляди думи, може да излекува болката, да даде сила,
да покаже, че добрината не е напразна. Един учител, който чува „Благодаря“ от своя
ученик, един родител, на който детето каже „благодаря“ за грижите, един приятел, който
разбира , че е ценен-всичко това са мигове, които докосват сърцето. Но най-важното „благодаря“ е това, което казваме на самия
живот. Благодарност за всеки ден, за всяка трудност, за всеки изстрадън успех, за
всичко, което ни прави по-силни, за всеки човек, когото срещаме по пътя си.
Защото когато
изпълним сърцето си с благодарност, започваме да виждаме света с други очи-не
като място пълно с препятствия, а като безкраен дар, който заслужава да бъде
ценен. Затова нека не пестим тази
магическа дума. Нека я казваме по- често на близките си, на приятелите си, на
хората, които правят живота ни по-хубав. Защото „благодаря“ не е просто дума – това е любов,
облечена в букви.
Представяне
на автора
Бояна
Йорданова, преподавател в Детска градина „Аз съм българче“, Варна
* * *