Призив
за драматична игра в училище
Драматичната или
иначе казано сценична игра е голяма липса в работата на нашето българско училище.
Рядко,
твърде рядко можем да се срещнем с драматична самодейност. Това е хубава и
важна форма, която непременно заслужава подкрепа и поощряване, но тя въвлича в
играта една много малка част от децата.
Безспорна
най-важното е да се осъзнае, че сценичната игра трябва да бъде приложена като
извънредно важна форма на възпитателната работа, с който да се стигне до всеки
един ученик.
Този
инструмент е преди всичко възпитателен, а не образователен. Той дава възможност
децата да се научат да дават израз на чувствата си, което има изключително
въздействие върху тяхното емоционално и психическо развитие. Но играта не само
учи да даваме израз на чувствата си, а ни прави чувствителни, т. е. да имаме
чувства, които след тома могат да бъдат показани. Чуствата и чувствителността
могат и трябва да се учат. Който редовно се изпълва с чувства и им дава израз,
ще израсне като богата, колоритна и уравновесена личност, ще бъде защитен от
множество недъзи и болести на нашето време (агресивност, депресия, „изгаряне“ и
т. н.).
Като
минимална програма
- приканваме
всички училища да стимулират драматичната самодейност,
- театрите и
лично заангажираните артисти да поемат патронаж над училищната драматична
самодейност.
Като
максимална програма
- молим
Министерството на просветата да включи като задължителен предмет в основните и
средните училища сценичната игра със седмично един час,
- приканваме
специалистите и професионалните организации да подкрепят тази инициатива и да
вземат активно участие в изработването на необходимите педагогически
технологии, учебници, анализи и т. н.
Обичаме
да повтаряме: училището подготвя за живота. В такъв случай да си спомним думите
на Шекспир: „Целият свят е театър!“
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар