Преведи в Родината

 

Фондация ВИА обявява

 

Национален конкурс за преводачи 2022

Преведи в Родината

 

Целта на този първи конкурс е осигуряването на превода на едно или повече от публикуваните в Унгария на унгарски език произведения на Тодор Симеонов.

 

Препоръчаните за превод произведения са

– Цивилизацията (с общ философски характер)

– Числата (с математически характер)

– Светът (с физически характер)

– Никога не се прощавай (новели)

 

Първият етап на конкурса е професионалното представяне на кандидатите. Въз основа на това в един втори етап се обсъждат персонално условията на превода (избор на произведение, пробен превод, срокове и др. п.).

 

Оценката в двата етапа се извършва без изчакване.

 

Краен срок на конкурса в тази форма е 31 декември 2022, като организатора има намерение да обявява ежегодно подобен конкурс за превод на произведения на български автори, публикувани на чужд език.

 

За участие в конкурса не се изисква такса, необходимо е единствено едно писмо с професионално представяне и евентуално с посочване на произведението, към което участникът проявява интерес.

 

Адрес на конкурса:

prevod@valtozovilag.hu

 

* * *

Варненска Златна Есен

 

Фондация ВИА обявява една нова програма с названието Варненска Златна Есен.

Целта на програмата е да осигури на възрастни дейци на изкуството една седмица телесно и духовно укрепващо, незабравимо есенуване във Варна. На гостите на програмата ще бъде осигурено освен приятното есенно слънце и богат избор от посещения, срещи и различни мероприятия.

Очакваме явяване на дейци на изкуствата, включително преподаватели на изкуства от цялата страна и от целия свят, независимо от възрастта им, но търсим начин на възрастните гости да се осигурят безплатни услуги или такива с възможно най-големи отстъпки.

Няма съмнение, че тази благородна и амбициозна програма няма да има успех без съдействието на варненските институции, фирми, организации, но сътрудничество ще очакваме и от институции, фирми и организации от цялата страна, тъй като това, което тази програма може да даде на възрастните дейци е общ интерес.

Няма съмнение и това, че такава програма има смисъл да се започне с твърдото намерение тя да се превърне в трайна традиция, която от година на година се обогатява и разширява.

Фондация ВИА без да губи време започва организирането на първата Варненска Златна Есен, затова с радост и благодарност приема всяко предложение за сътрудничество или идеи за допълване на проекта

 

* * *

 

Промени света 2021 – Успех с поуки

 

На 20 март 2022 официално приключи националният конкурс Промени света 2021.

Време е за оценка и за размисъл. Задачата не е лека, но е важна, защото промените на света не спират, те са вечни. Нещо повече, те често са трагични, особено ако не си вземаме поуки от преживяното. И ако се огледаме, какво става „по света и у нас“, ще трябва да си признаем, че сме на бойна нога с поуките.

Първото и най-общо впечатление от резултатите на конкурса, поне по това, което се вижда в Сборника, е една доста шарена картина, която с това изглежда достоверен образ в огледалото. Образът на българското общество в началото на 20-те години: неговите чувства, мисли, надежди, настройки…

Още по-шарена и по-противоречива е картината за организаторите, които имаха допир не само до творбите, но и до творците. Имаше тук всичко, което срещаме и в реалното общество.

Важното е обаче, че и тук се намериха участници, които с доброто си отношение, с добрите си думи възнаградиха работата на организаторите, укрепиха вярата, че такива инициативи са полезни, имат смисъл, заслужава си да се работи. Не за някаква мъглява промяна. А за да бъде светът по-добър.

Две кратки послания от вчерашния ден:

„Благодаря за PDF  файла, господин Симеонов! За мен е чест включването в сборника. Бъдете жив и здрав , с несекващи сили за своите благородни начинания! С уважения – Г. И.“

„Здравейте! Сборникът е станал много хубав. Благодаря, че ми го изпратихте. Поздрави: С. Д.“

* * *

На анализа на опита от конкурса и поуките от този опит скоро ще се върнем. Сега само няколко практически информации.

Сборникът може да се поръчва на адрес promeni@valtozovilag.hu. Цената е 18 лева, от нея участниците получават 20% отстъпка. Необходима е още 5 лева такса за поща (независима от броя на поръчаните бройки).

Участниците, които до сега не са изискали присъдените им дипломи за успешно участие в конкурса, могат да го направят в следващите три месеца при заплащане на такса от 6 лева.

* * *

Благодарим за участието на участниците, благодарим за работата на сътрудниците и доброволците ни, благодарим за вниманието на читателите и интересуващите се.

До скора нова среща! Продължаваме делото!

 

* * *

 

Един сборника за да промени нещо

 

Днес, 7 февруари 2022 излезе от печат сборник с подбрани материали от националния конкурс Промени света 2021.

 

Ето уводът към сборника:

 

Що е промяна

и имали тя почва у нас?

Думата промяна от дълго време заема централно място в българския обществен говор. Създаде се истински култ към промяната, за която почти нищо не знаем, но и по това няма пълно съгласие. Колкото човеци, три пъти толкова представи за нея.

Но независимо от неяснотата, промяната се чака като месия, чака се едва ли не неистово, както задушаващ се от астма глътката въздух. Тези тежки въздишки, които се чуват под път и над път в нашата хубава и заслужаваща по-завидна съдба родина, неволно подсещат за една стара народна мъдрост, импониращо диалектична:

Ела зло, че без теб по-зло!

Нещо подобно е космополитната (разбирай: позната в много страни) поговорка „Клин клин избива.“

Но какво различава клиновете? Наистина, за какво говорим, за какво мечтаем, когато повтаряме и преповтаряме тази магическа дума?

Не са малко тези термини, които ни изглеждат съвсем прости, но се оказват изключително трудни за точно определение. Това са думи особено обичани от философите, които с радост им посвещават цели книги. По тази тема едно е ясно: действително нуждаем от действия, които могат да направят така краткия ни живот по-добър- по-смислен, по-щастлив.

Кой какви задачи вижда – за себе си, за своя микросвят, за обществото, на което сме такава съзнателна и чувствителна част?

Изясняването на това бе основната цел на обявената през 2021 година конкурс Промени света. Имаме пълното основание да кажем, че конкурсът беше успешен. Повече от 60 участника изпратиха повече от сто материала: есета, разкази и поеми и сега тук, в този сборник (буквар, словар… мисловар?) можем да прочетем голяма част от произведенията. Публикуваме ги без стандартна редакция и коректура  с цел да получим автентична картина за това, което и както докоснатите от темата мислят, чувстват и споделят.

Социологическо изследване? Моментална снимка? Искам да вярвам, че това е повод за един по-широк и по-смислен разговор в интерес на великата ни мисия, предопределение да правим по-хубаво. Да направим живота по-добър, по-смислен, по-щастлив.

29 декември 2021

Тодор Симеонов

 

 

Съдържанието на сборника:

 

Що е промяна… (Т. Симеонов)     3

Материали на участниците в конкурса

Айшен Мустафа     5

Албена Петрова     8

Антон Тодоров     10

Атила Мехмед     11

Божидара Михалева     12

Бюлен Абдишкова     15

Бюлент Ибрахим     18

Велислав Василев     20

Веселин Веселинов     21

Вихра Бояджиева     23

Вяра Аврамова     25

Галена Върбева     27

Галин Николов     30

Галина Иванова     34

Георги Атанасов     36

Гергана Карамоллова     38

Гергана Славова     39

Дарина Мартева     42

Дарина Цветкова     45

Дария Георгиева     50

Денис Исмаил     54

Десислава Влакнова     57

Джейда Ахмед     61

Диляна Кирова     64

Димана Димитрова     66

Ева Стоянова     69

Златина Садразанова     71

Златка Георгиева     72

Ива Цветанова     73

Иван Георгиев     75

Ивет Евдокимова     77

Илия Левков     79

Йорданка Радева     81

Калин Баев     82

Карамфила Симеонова     83

Красимир Бачков     86

Кристина Палазова     89

Лъчезар Йорданов     91

Мария Гюзелева     93

Мария Станкова     94

Никол Иванова     95

Николина Барбутева     98

Румяна Вангелова     99

Светла Дамяновска     101

Селин Салиева     104

Селин Фикрет     107

Симеон Ангелов     108

Синем Исмаил     112

Стоян Иванов     114

Татяна Йотова     115

Теодор Марио Гергов     117

Теодор Тодоров     119

Тодор Чевгарски     121

Яна Димитрова     122

Светът в промяна и … (Т. Симеонов)     125

 

* * *

 

Портрет 2021

Да помним и да сме по-смирени!

На 30 януари 2022 Фондация ВИА - За живото изкуство за втори път обяви награди за материали, показващи творческия път на творци, силата на живото минало и ценностите, които ни осветяват пътя напред.

Отличените със Златна диплома личности, материали, медии и автори:

 

Валя Балканска („Валя Балканска: Да сме по-смирени“), БНР, Радостина Чернокова

Виолета Тончева („Варненският театър, съграден с любовта на гражданите, става на 100“), портал Въпреки

Живодар Душков („Апева, огледало, град и какво е общото между тях?“), Регионална библиотека Любен Каравелов,

Зоя Касамакова („В близък план: Режисьорът Зоя Касамакова“), БНТ

Павел Поппандов („С хумор и критика. Павел Поппандов на 75“), портал Свободна Европа, Дамяна Велева

Стайко Мурджев („Стайко Мурджев: За ’дълбокото дишане’ в театъра“), списание Култура, Мария Панайотова

* * *
 

Вълшебството на Валя Балканска

 

Валя Балканска- Излел е Дельо хайдутин

 

* * *

 

Промени света – Пътят към промяната

  

Конкурс Промени света 2021

 

 

Дария Георгиева

 

Пътят към промяната

 

Шум от чупене на керемиди събуди предградието на спящия град. Както всички се досещаха, това бе Стан, заедно с приятелите му. Той бе средновисок, с руса коса и небесносини очи, които бяха пълни с кошмарно много злоба и презрение. Никой не смееше да му направи забележка, защото баща му работеше в кметството.

Отвори се прозорец и една възрастна женица се провикна:

- Стан, спрете се вече! Събудихте целия квартал.

- Ей, бабо! – изкрещя Стан – Я се скрий! Как ще ми говориш така?!  Върви си плети терлиците, иначе ще кажа на тате и другия месец изобщо няма да имаш пенсия!

Жената ги погледна мъчно и бавно затвори прозореца.

Няколко часа по-късно, Стан и приятелите му вървяха към училище, а от другата страна на улицата бавно се приближаваше едно момче. То бе особено красиво за годините си. Имаше канеленокафяви очи, които с особена дързост въздействаха положително на всеки минувач. Косата му, също кафява, бе прилежно подстригана, а веждите - като изрисувани. Клетото дете обаче бе имало лошия късмет да се роди с проблем – накуцваше с единия крак и затова му се налагаше да използва патерици. Това не го спираше да носи раницата си, и както останалите, да ходи на училише.

- Ееей, куция! – извика Стан.

- Къде си тръгнал с тия джаджи? – допълниха приятелите му.

- Аз... амиии, отивам на училище. – заеквайки продума притесненото момче.

- На ууучилище ли? О, да! И ние отиваме натам, но ти не знаеш една малка подробност. – заяви многозначно Стан.

- К-каква?

- Учениците ходят на училище с раници! – отсече грубо момчето, дръпна раницата му и я хвърли в храстите.

- Ооо, но защооо?! – изхлипа момчето.

- Къде ти е раницата, а? И как ще ходиш на училище без нея? Глупак! – извика Стан, блъсна го и заедно с приятелите му тръгнаха.

      Училищен звън съпроводи учениците до класните им стаи. С десет минути закъснение се появи и куцото момче, успяло да събере сили и учебниците си, паднали из храсталака.

- Добро утро! Много съжалявам, че закъснях!

- Да не беше идвал изобщо! – изруга Стан от последния чин.

Учителката го сряза със заплашителен поглед и отвърна на поздрава:

- Добро утро! Ти трябва да си новия ученик, нали? Ела отпред, за да се представиш!

Момчето застана на подиума обнадеждено.

- Името ми е Милан.

- Хахахахх! Милан?! – насмешливо възкликна Стан. -Още едно мамино синче в класа! - О, милият Милан! – иронично се развикаха останалите.

- Спрете! – извика учителката. – Милан, къде си учил досега?

- В село Кърнаре, госпожо.

- Ооо, селяндурче даже! – не спираше да му се подиграва класът.

- Тишина! Хайде да започваме с урока!

      След няколко мъчителни часа, заобиколен от толкова враждебни хора, Милан се прибра вкъщи. Семейството му не бе богато- бяха се преместили в града, за да си намерят по-доходна работа.

- Как си, миличък? – продума майка му. – Как беше първият ден в училище?

- Добре беше, мамо. Не се безпокой! – излъга благородно той.

Милан се затвори в стаята си и извади една стара тетрадка. Прегъна няколко пъти хартията и си направи чуден самолет! Хвърли го през прозореца и в мислите му се появи магична картина – един ден той можеше да управлява самолет! Прегъна втори лист и направи друг самолет, с различна форма. Пусна го през прозореца и всички проблеми, които бе имал през деня, всички тревоги... отлетяха! Недъгът му не му пречеше да мечтае!

По улицата в този момент минаха Стан и приятелите му. Видяха самолетчетата, но бяха прекалено изморени от дългия ден в училище, за да му се подиграват.

      За щастие на Милан, следващият ден бе почивен. Майка му го бе пратила до магазина, за да купи бисквити. Тя щеше да направи любимата му торта! Момчето вървеше щастливо по улицата и поздравяваше минаващите хора, бабите на пейките...

В този момент то зърна Стан, който подскачаше по стария въжен мост. Беше със слушалки и явно си беше пуснал една от неговите „диващини“ на телефона. Милан беше предупреден, че едно от въжетата бе почти скъсано и затова веднага започна да вика:

- Стаааан…. въжетата! Ще се скъсат! Стааааан!

Той обаче продължаваше да се клати и то още по-агресивно и не чуваше предупрежденията на Милан.

Изведнъж едно от въжетата се скъса и той полетя надолу в реката, държейки се за него. Водата яростно се опитваше да го повали, а той крещеше с всички сили:

- Поомоощ! Моля ви, помогнете ми!

Милан се огледа. Наоколо нямаше никой! Видя едно дърво и реши да пробва да отчупи пръчка, с която да му помогне. Започна да се бори с клоните. Той бе решен да спаси давещото се момче. За нещастие не успя да счупи клона, а и нямаше време да мисли много! Смъкна патерицата (оная „джаджа“, за която беше подиграван), подаде я на Стан, като се наведе колкото се може повече. Той успя да я хване и с общи усилия успя да се довлече до брега. Дробовете му се бяха напълнили с вода и той се мъчеше да си поеме дъх.

Миг по-късно същата възрастна жена, чиито керемиди бе счупил, ги бе видяла и се притече на помощ. Събраха се останалите от улицата и повикаха баща му.

      Милан си бе тръгнал, защото майка му го чакаше. Беше станало късно, но той седеше отново до прозореца.

Тази вечер небето бе особено красиво – изпълнено с безброй звезди и голямата жълта Луна... Една единствена мисъл витаеше из съзнанието на Милан: „Дали Стан е добре?“ Ненадейно през прозореца долетя едно хартиено самолетче. „Благодаря! “ – гласеше то.

Милан се усмихна. Тази дума за него означаваше много.

      От този ден нататък нищо не беше същото. Стан не беше същият. Той се промени след станалото. Беше видял доброто в очите на едно куцо момче и реши да следва примера му. Именно то му показа пътя към промяната.

Надявам се, че и вие разбрахте! Опитах се чрез словото да ви кажа, че за да променим света, първо трябва да започнем от себе си.  Със своето поведение да даваме пример на хората около нас и да им показваме, че има и по-добър начин да живеем и да общуваме помежду си като бъдем толерантни и съпричастни. Това ни прави хора!

 

* * *